Ако ще присъствате на раждане, прочетете това (II част)

Ако видите, че лицето и дишането ѝ се променят, престанете да говорите, не я разсейвайте, а се постарайте да дишате заедно с нея. Дори и тя да не чува, че дишате в синхрон, ще го усети и това ще я успокои. Ще разбере, че сте близо до нея.

Когато контракциите станат още по-силни е вероятно тя да поиска да си смени позата, да се опитва да се движи или да се подпира на други хора. Продължавайте да я наблюдавате внимателно. Мълчанието в подобен момент е злато, подкрепяйте я физически, не се отдавайте на собствените си чувства.
А, за да я поощрите, има още няколко начина:

Наблюдавайте колко добре се справя с контракциите (отпуснато лице и тяло, бавно дълбоко дишане, продължителни постоянни стонове, поклащане), и казвайте следното: „Всичко е наред. Всичко върви добре.“
Ако тя изгуби контрол над себе си, опитайте се да я върнете на въпроса: „Отпусни си рамената“, „Опитай да се разходиш така, че да ти е леко“;
Вселете у нея увереността, че всичко прави както трябва, дайте й сили и кажете: „Всичко правиш красиво“, „Възхищавам ти се“, „Справяш се супер“.

Точно преди момента на раждането, когато контракциите са най-силни, на жената ѝ е най-трудно. Може да получи сърцебиене, да започне да се поти обилно, да я втресе, може да крещи, пълзи, силно да се държи за ръцете на хора или на вещи и т.н. И ако искате да й кажете думи за подкрепа в този момент, тя може и да не ви чуе.

Говорете ѝ между контракциите. Ако видите, че губи контрол над себе си, може да я окуражите със следното: „Дишай така, както дишаше до този момент. Вдишай. Издишай“, „Остави тялото ти да се отпусне“, „Можеш да направиш това, бъди силна“, „Не се притеснявай да викаш, ако ти се вика“, „Никой не може да направи това по-добре от теб“.

Старайте се да дишате толкова интензивно и в същото темпо, както и родилката, дори може да го правите по-шумно, за да ѝ давате тон.
Придружителят също преживява определен стрес по време на раждането, с който трябва да може да се справи, тъй като е доста трудно да се съпреживява болката на близък човек. Излезте за малко от стаята и се разходете – това е нормално. Убедете се, че има кой да стои при родилката, наплискайте си лицето, разходете се по коридора. Затова се съберете отново, дишайте дълбоко и не се паникьосвайте.

Ето и няколко съвета за придружителите по време на раждане:
- Ако родилката не ви пита конкретно, избягвайте да споделяте мнението си за действията на лекарите.
- Не ѝ предлагайте анестезия, ако не сте го обсъждали по-рано. Това ужасно деморализира повечето жени.
- Ако искате на всяка цена да споделите мнението си по време на родилния процес, намерете някой, който не взема непосредствено участие в него.
- Ако имате въпроси относно какво точно се случва в даден момент, попитайте акушерката, лекаря или дулата, но без да чува родилката.

Помнете: от вас не се изисква да правите всичко идеално. Поканили са ви да окажете подкрепа в труден момент, което означава, че сте важен човек за бъдещата майка.
И най-полезното, което може да направите, е да я обичате.

Ето и коментарът по темата на акушер-гинеколог:
„Разбира се, че на всяка раждаща жена ѝ е необходима подкрепа – и психологическа, и физическа. А лекарите не винаги имат възможност да я окажат в най-пълна степен. Затова раждането с придружител значително облекчава процеса. Да се подскаже как е правилно да се диша, да се разкаже какво се случва в този момент с раждането, да се обясни, че болката има пикове и спадове и се мени през времето. За лекарите подобна помощ е най-добрия вариант. За майката е усещането, че не е сама и няма от какво да я е страх.

А именно заради страха раждащите жени често стигат до истерия. Подобно състояние може да бъде опасно за живота на детето. И точно тук е важен индивидуалния подход: при някои с малко повече мили думи, при други работи острия тон, който действа отрезвяващо. И в подобни моменти, като придружител на родилка, трябва да знаете, че лекарите и акушерите нямат за задача да се отнасят мило или грубо с пациента. Всичките му действия са насочени така, че да бъде в помощ на родилката.“

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова